През 2023 г. в България бяха приети промени в Закона за медиацията относно задължителна медиация по някои съдебни дела. Те влизат в сила от 1 юли 2024 г. Ето кои са и какво ще представлява процеса по тези дела…
Най-новото е въвеждането на задължителна първа среща с медиатор в съдебния център към съответния съд, пред който е висящо делото. Новият чл. 140а от ГПК въвежда два вида случаи, в които съдът ще препраща страните към процедура по медиация – задължителна и по преценка на съда.
Съдът ще задължава страните да участват в процедура по медиация при предявен иск в следните случаи:
- разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
- парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
- делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата;
4. изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, за възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата, както и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост (чл. 6; чл. 48, ал. 7; чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗУЕС);
5. изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон;
6. отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон.
В други хипотези препращането към медиация ще зависи от преценката на съда. Ето кои са те:
- развод по чл.49 от СК (поради дълбоко и непоправимо разтройство на брака);
- разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;
- изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му;
- разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения по чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс;
- определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото;
- издръжка;
- парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лв.;
- съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лв.;
- собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение;
- възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
- защита на членствени права в търговско дружество по чл. 71 от Търговския закон или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон, както и искове по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
- защита на права на интелектуална собственост по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.
Законът въвежда още и критерии, които да помогнат на съда при преценката на делата, които биха били подходящи за препращане към медиация:
- между страните са налице трайни отношения;
- между страните са водени или се водят няколко дела, които имат връзка помежду си;
- по делото са представени множество искове или насрещни претенции;
- разноските за производството може значително да надхвърлят материалния интерес по делото;
- бързото доброволно разрешаване на делото може да е в интерес на страните или детето;
- основните обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения, са безспорни;
- налице са други обстоятелства, които сочат, че спорът е подходящ за медиация.
Има и няколко изключения, при които съдът няма да препраща страните към първа среща с медиатор. Те са посочени в ал. 4 на новия чл. 140а от ГПК и са следните:
- процедурата по медиация е изключена за съответния вид спор със закон;
- първото съобщение по делото не е връчено на ответника лично или чрез друго лице в предвидените от закона случаи, освен ако той бъде открит по-късно в хода на производството;
- ответникът признае иска;
- страна по делото е държавата или държавно учреждение;
- страна по делото е потребител, с изключение на исковете за вземания, произтичащи от договор за банков кредит или свързани с него правоотношения, както и от договор за имуществено застраховане;
- по делото са представени убедителни доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна, за наличието на риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес.
Всичко дотук звучи чудесно, но какво на практика означава?
Всъщност, след 1 юли 2024 г. с постъпването на искова молба в съда, последният ще проверява дали предмета на иска попада в хипотезите на ал. 1 от чл. 140а на ГПК, а именно тези, които се препращат на задължителна първа среща в медиационния център към съда. Препращането може да се случи и по-късно, но не и след приключване на съдебното дирене. Така информация за постъпилото дело, подлежащо на медиация постъпва при кооринатора на центъра. Страните могат да изберат медиатор от списъка на съдебния център, но ако не могат да постигнат съгласие, последният ще бъде избиран от координатора, съобразно вида на делото и квалификацията на медиаторите към съдебния център.
В хипотезите на ал. 2 от същата разпоредба, съдът ще преценява, съобразно посочените по-горе критерии, дали случаят е подходящ за медиация и доколко тя би могла да облекчи комуникацията между страните и дори да постигнат споразумение. Едва след това ще препраща страните към центъра за медиация.
Всичко това има за цел да популяризира процедурата, да даде на спорещите повече информация и възможности да решат спора си сами, по най-добрия за тях начин и да не оставят важни решения в ръцете на някой друг, ако могат сами да се разберат.
Често се повдига въпроса за цената на процедурата. За облекчение на страните, първите 3 часа от медиацията се заплащат от съда. След изтичане на това време, страните могат да решат да продължат процедурата като поемат разходите за своя сметка. Законът определя цена на медиацията от 100 лева на час, като те се дължат по равно от двете страни, освен ако не договорят друго помежду си.
Страните имат задължение да участват в медиациационна среща само веднъж в производството. Това не означава, че ако страните преценят, не могат да участват втори път в процедурата, ако това ще им помогне да постигнат съгласие по някои или всички спорни въпроси.
При постигнато в процедурата споразумение между страните, съдът одобрява последното, когато то не противоречи на закона, морала и добрите нрави, и прекратява делото в тази му част. Когато страните са се споразумяли само по част от въпросите, съдът ще продължи разглеждането в тази му част.
Стимули и санкции, свързани с процедурата по медиация:
Стимулите, които законът предвижда за постигнато в процедура по медиация споразумение са посочени в чл. 78, ал. 9 от ГПК, а именно:
* при постигнато споразумение 50% от внесената такса се връща на ищеца;
* когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, или същата е довела до отказ или оттегляне на иска – 75% от внесената такса се връща на ищеца.
Какви ще бъдат санкциите при неявяване на страна:
Страната, която е отказала да се яви лично или чрез пълномощник на срещата, дължи таксите и разноските по делото в съответната инстанция. Дължи също и разноските по медиацията, ако е загубила делото.
В случай, че и двете страни не се явят на срещата, таксите и разноските, които са направили по делото остават за тях, както са ги направили, а разноските по медиацията (на която не са се явили), се заплащат по равно.
ВАЖНО!!! Към 01.07.2024 г. (в деня, в който приетите от 48-то Народно събрание промени в Закона за медиацията и ГПК влязоха в сила) Конституционният съд отмени т.нар. съдебна медиация! Повече за това научете в раздел „Новини„.