През пролетта на 2024 г. бе внесен проект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, според който професията „медиатор“ ще стане саморегулираща се. Подобно на нотариалната и ЧСИ и тук се предвижда създаване на регулиращ орган – Национална камара. Това ще е юридическо лице, на собствена издръжка (от встъпителни и членски вноски, такси и услуги, дарения и др.), в която ще членуват всички лица, упражняващи дейност по медиация. В проекта се предвижда какви ще бъдат органите на камарата, техните членове и функции. Очаква се това да подобри качеството на услугата, да гарантира правата и интересите на страните, както и да повиши бързината в гражданския и търговския оборот (при спорове).
Какво на практика ще се промени за медиаторите?
- Поставя се ново изискване на квалификационната им степен – да бъде не по-ниска от „бакалавър“;
- Ще трябва да осигурят помещения, в която ще се провеждат медиации – с обособени за срещите места и архив;
- Ще подават ежегодни отчети и доклади до Министерство на правосъдието и Националната камара;
- Ще бъде определен минимален размер на възнаграждението им по Тарифа, одобрена от Министерски съвет;
- Центровете по медиация ще бъдат вписвани в ЕРМ;
- Медиаторите ще могат да извършват дейност самостоятелно (като свободна професия или ЕООД), но и съвместно като сдружение по ЗЗД или някои от дружествата по Търговския закон;
- Всеки медиатор ще е длъжен да членува в Камарата;
- За всяка процедура ще се подписва Договор за медиация;
- След приключване на процедурата ще се изисква обобщение на постигнатото споразумение или на направените усилия, ако не бъде постигнато такова;
- Урежда се дисциплинарно производство с участието на представител на камарата.
Целите на предвижданите промени са да увеличи използването на медиацията, да обезпечи качествено и ефективно използване на процедурата, да улесни достъпа на гражданите до нея и да гарантира техните права и интереси, да намали натовареността на съдилищата, да подобри бизнес средата и други. Но дали това ще се случи или има заплаха за една иначе хуманна и полезна услуга?
В интервю за БТА, Албена Комитова от Центъра за решаване за спорове посочва някои от недостатъците на предстоящите промени в закона. Тя счита, че медиаторите ще бъдат затруднени в упражняването на дейността си и че услугата ще се оскъпи. В така предложените текстове излиза, че медиатор или център по медиация ще трябва да ангажира голям финансов ресурс, за да поддържа офис, и необходимите за дейността си ресурси, а също и да издържа себе си, Съвет на медиаторите, Контролен съвет и Дисциплинарна комисия. А за разлика от други свободни професии, регулирани по подобен начин, държавата не възлага извършване на законово предвидени конкретно определени действия за медиаторите. Комитова посочва, че новите изисквания не само ще затруднят, но и вероятно ще доведат до отлив на медиатори.
„Вместо медиацията да се развива към подпомагане на уязвими групи, да се практикува в университети и да бъде достъпна до колкото се може повече хора, с всякакъв социален статус, ние постепенно я превръщаме в елитарна и скъпа услуга.“, добавя още г-жа Комитова.
Цялото интервю можете да прочетете ТУК
Аз бих добавила, че е чудесно, че законодателят ни обръща внимание на медиацията като процедура, която има голям потенциал да помогне на хората в решаването на споровете им и подобряване на техните взаимоотношения, а още и като средство за разтоварване на съдебната система. Нужни са, обаче, по-задълбочени анализи и по-качествени промени, които да позволят на медиаторите да се издържат чрез тази хуманна и благородна професия и да постигнат целите на процедурата.
