Автор: Jenny Dyakova
Как законодателят „закърпи“ задължителната медиация през 2025?
През юли 2024 г. трябваше да заработят промените в ГПК и Закона за медиацията. Тяхната цел беше да се намали обемът дела в съдилищата и да се подпомогнат страните в постигане на споразумение, вместо изтощителни и опустошителни битки, като се въведе среща по медиация. На тази, иначе благородна идея, въпреки недостатъците ѝ и положените усилия и разходи, не беше даден шанс. Тя беше задушена в деня, в който трябваше да заработи…
Последиците от тази отмяна, освен разходи, непостигната цел и загуба на време и енергия за съда и медиаторите, беше, че България не изпълни един от пунктовете от Плана за възстановяване към ЕС. Последното доведе до заплаха от санкция в размер на 100 милиона лева.
Миналата седмица, законодателят публикува нов проект, с който се опитва да „спаси“ нещо, но (за мен) неясно какво – медиацията, високият брой съдебни дела, улесняване на страните или парите от ЕС. Може да звучи критично, но у мен остана усещане само за последното.
Ето основните положения, свързани с новите промени:
1. Съдът ще насочва страните към ИНФОРМАЦИОННА среща с медиатор от съдебния център – те нямат задължение да опитат процедурата, а само да се запознаят с онова, което тя им предлага.
2. Страните ще бъдат задължени да участват ЛИЧНО в информационната среща. Няма ограничение да не се явят с адвокат. Явяването ще е задължително само веднъж в производството.
3. При неявяване ще заплащат глоба за неизпълнение разпорежданията на съда, в размер от 50 до 300 лева.
4. Кръгът от дела, по които съдът ще препраща към информационна среща е ограничен до 12 типа, повечето от които съвпадат с миналогодишните.
5. Две са положителните промени – премахнато е изискването медиаторите в съдебен център да са юристи и реална процедура по медиация ще може да се проведе и извън съдебните центрове, ако страните пожелаят това. Така се открива възможност както за медиатори-специалисти в различни области да предложат най-добрата подкрепа за конкретен случай, а и за страните да си изберат най-подходящ фасилитатор.
6. Ал. 2 и 3 от новия чл. 140а на ГПК посочва обстоятелствата, въз основа на които съдът ще преценява дали да препрати страните към информационна среща, както и случаите, в които няма да препраща.
7. ВАЖНО: Съдебното производство няма да бъде спирано при насрочване на информационна среща, а съдопроизводствените действия ще продължат. Спиране може да се постанови само по взаимно съгласие на страните.
8. На информационната среща медиаторът ще информира страните за същността и принципите на медиацията, за процедурата по която се провежда, за ролята на медиатора и последиците от медиацията.
Накратко, това са основните промени в „света“ на „задължителната“ медиация по съдебни дела. В този си вид, новият законопроект звучи по-скоро като информационна кампания и „отбиване на номера“, а целите – популяризиране на процедурата, но и опит да се спасят средствата по Плана за възстановяване. Законопроектът е поставен за обществено обсъждане и консултации до 05.05.2025 г. Въпросът е дали ще постигне някаква реална обществено полезна и значима цел или отново ще се хвърлят време, усилия и средства за добра идея с лошо изпълнение? Предстои да видим…
Какво ново предстои в света на МеДиАцИяТа?
През пролетта на 2024 г. бе внесен проект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, според който професията „медиатор“ ще стане саморегулираща се. Подобно на нотариалната и ЧСИ и тук се предвижда създаване на регулиращ орган – Национална камара. Това ще е юридическо лице, на собствена издръжка (от встъпителни и членски вноски, такси и услуги, дарения и др.), в която ще членуват всички лица, упражняващи дейност по медиация. В проекта се предвижда какви ще бъдат органите на камарата, техните членове и функции. Очаква се това да подобри качеството на услугата, да гарантира правата и интересите на страните, както и да повиши бързината в гражданския и търговския оборот (при спорове).
Какво на практика ще се промени за медиаторите?
- Поставя се ново изискване на квалификационната им степен – да бъде не по-ниска от „бакалавър“;
- Ще трябва да осигурят помещения, в която ще се провеждат медиации – с обособени за срещите места и архив;
- Ще подават ежегодни отчети и доклади до Министерство на правосъдието и Националната камара;
- Ще бъде определен минимален размер на възнаграждението им по Тарифа, одобрена от Министерски съвет;
- Центровете по медиация ще бъдат вписвани в ЕРМ;
- Медиаторите ще могат да извършват дейност самостоятелно (като свободна професия или ЕООД), но и съвместно като сдружение по ЗЗД или някои от дружествата по Търговския закон;
- Всеки медиатор ще е длъжен да членува в Камарата;
- За всяка процедура ще се подписва Договор за медиация;
- След приключване на процедурата ще се изисква обобщение на постигнатото споразумение или на направените усилия, ако не бъде постигнато такова;
- Урежда се дисциплинарно производство с участието на представител на камарата.
Целите на предвижданите промени са да увеличи използването на медиацията, да обезпечи качествено и ефективно използване на процедурата, да улесни достъпа на гражданите до нея и да гарантира техните права и интереси, да намали натовареността на съдилищата, да подобри бизнес средата и други. Но дали това ще се случи или има заплаха за една иначе хуманна и полезна услуга?
В интервю за БТА, Албена Комитова от Центъра за решаване за спорове посочва някои от недостатъците на предстоящите промени в закона. Тя счита, че медиаторите ще бъдат затруднени в упражняването на дейността си и че услугата ще се оскъпи. В така предложените текстове излиза, че медиатор или център по медиация ще трябва да ангажира голям финансов ресурс, за да поддържа офис, и необходимите за дейността си ресурси, а също и да издържа себе си, Съвет на медиаторите, Контролен съвет и Дисциплинарна комисия. А за разлика от други свободни професии, регулирани по подобен начин, държавата не възлага извършване на законово предвидени конкретно определени действия за медиаторите. Комитова посочва, че новите изисквания не само ще затруднят, но и вероятно ще доведат до отлив на медиатори.
„Вместо медиацията да се развива към подпомагане на уязвими групи, да се практикува в университети и да бъде достъпна до колкото се може повече хора, с всякакъв социален статус, ние постепенно я превръщаме в елитарна и скъпа услуга.“, добавя още г-жа Комитова.
Цялото интервю можете да прочетете ТУК
Аз бих добавила, че е чудесно, че законодателят ни обръща внимание на медиацията като процедура, която има голям потенциал да помогне на хората в решаването на споровете им и подобряване на техните взаимоотношения, а още и като средство за разтоварване на съдебната система. Нужни са, обаче, по-задълбочени анализи и по-качествени промени, които да позволят на медиаторите да се издържат чрез тази хуманна и благородна професия и да постигнат целите на процедурата.
Криворазбраната МЕДИАЦИЯ
Едно малко село в Северна България станало известно с това, че никога нито един от всичките 348 жители не се карали в продължение на 3 години. В селцето царял мир – нямало препирни, не се чували викове, нито имало сбивания. Млади и стари живеели в разбирателство и хармония.
Бързо се разчуло в околните села. Плъзнали слухове и предположения – че вероятно е постигнато чрез страх, чрез някакви особени санкции или че просто всички конфликти се потулват и пазят в тайна. Спекулациите не спирали дълго време и един ден кметът на съседно село – г-н Клюкознаев, неспособен да спре приказките, решил да провери каква е работата. Поискал среща със своя колега-кмет и се явил, зареден с нездравословна доза нетърпение и любопитство, подкрепени с мъничко завист. След като си разменили обичайните поздрави и любезности, минал направо на въпроса, че идва за обмяна на опит…
– Че какъв опит бих могъл да ти предам аз, дето съм на този стол от само 3 години. Та ти си кмет вече 3-ти мандат!
– Бай Данко, – започнал Клюкознаев – преди да заемеш поста никой с никого не се разбираше тука. Половината жителки не излизаха денем, за да не се засекат със съседките си, с които постоянно се одумваха. В кръчмата се правеше ремонт всяка седмица заради честите сбивания. А събирания, сватби и тържества не се честваха, защото млади и стари се изпокарваха и не минаваше без скандали. Идвайки днес, минах през цялото село – в кръчмата мъжете си пийват кротко и си говорят, съседките си подават продукти и цветя от градината през оградите, а мегдана е пълен с млади и стари и се чува само детски смях. Как постигна това? Глоби ли им наложи? В ареста ли ги пращаш или друга реформа направи?
– Няма реформи, нито скрити тайни тук! Стар съм вече да уча новости. Простичко е туй, що правим. Ползваме медиация – с нея си помагаме, за да се разбираме.
– МедиТация ли? Че будисти ли докара в село да ви помиряват? – попитал недоумяващо Клюкознаев.
– Не медитация, а медиация! Туй е нещо, дет’ го има още преди аз да се родя. Ама никой не го ползва. Седи си и си чака времето! Присетих се, че съм го чувал и приложихме 5-те му принципа. Така всичко си потръгна, както го виждаш днес.
– Е, хубаво, ама я ми обясни каква е тая процедура? Доктор ли я прави? Съдия ли? Или палач си довел?
– Ех, бе комши! Нищо не разбираш! Няма такова нещо! Хората я правят – помежду си. Помагат си взаимно!
– Прав си! Не разбирам! Я ми дай пример! Комшийките, дето на улицата не искаха да се виждат, как ги сдобри?
– Лесно! Там проблема бе, че все се одумваха и клюкареха една за друга. Приложихме принципа за поверителност. За отговорник назначихме леля Марийка. Всеки път, като на някоя ѝ се клюкари, отива при Мара. Казват си, каквото имат и им олеква. А пък леля Мара страда от деменция… догде напуснат двора ѝ, тя вече е забравила всичко.
– Брех, че умна работа! Интересно! Ами в кръчмата сбиванията? Там какво стана? – продължи изумен Клюкознаев.
– И там работата беше проста – ползвахме принципа за равнопоставеност. Отговорник за това е Киро – кръчмаря. Той предложи да сложим 2 бъчви за ракия – едната с хубава, а другата – със сок от кисело зеле. А, са се скарали мъжете, а Киро ги обръща на зелева чорба! Хем се кротват, хем изтрезняват!
– Това добре – съгласил се Клюкознаев. – Ами Киро не налитат ли да го бият за тая работа?
– Пробваха в началото, но приложихме принципа на доброволност, с ръководител Радо – месаря. Него го знаеш – с голи ръце поваля 200 кг. прасе преди да го заколи и го носи с една ръка до месарницата. Преместихме го до кръчмата. Само като чуе викове от там и веднага се втурва. И така, хората си знаят – ако посегнат, имат доброволна среща с Радо. Никой не е посмял!
– Ти направо ме изумяваш! – отвърнал невярващо кмета от съседното село. – А другите принципи какви са и кога ги прилагате?
– Останаха безпристрастност и неутралност – за тях отговарям аз! Прилагам ги при сборове, сватби и спречквания между млади и стари. Щом стане спор такъв, аз поемам случая… Не взимам страна и не ме интересува как ще си решат нещата – отнемам им имотите в полза на кметството и нито има за какво да се карат, нито да делят! Проста работа ти казвам!
КРАЙ!
Защо беше отменена задължителната медиация? И какво следва…
"Заради бълхата изгорихме юргана, а всички се нуждаем от придобиването на умения да разрешаваме разумно и спокойно възникнали между нас спорове." - съдия Соня Янкулова
Промените в Закона за медиацията и ГПК, които 48-то Народно събрание прие през 2023 г. и въведе т.нар. съдебна медиация, бяха отменени от Конституционния съд (КС) в деня, в който влязоха в сила. Искането беше отправено до КС от Висшия адвокатски съвет с аргументите, че нарушава свободния достъп до правосъдие на гражданите и правото им на защита…
В своите мотиви, КС на практика се съгласява с искането като отбелязва и наличие на противоречие с принципа за доброволност на медиацията, двумесечният срок за провеждане на медиацията по съдебни дела щяла да забави процеса (въпреки че разпоредбите не предвиждаха спиране на съдопроизводствените действия), както и нарушаване на принципа за разпределение на разноските по делото.
Кого заплаши съдебната медиация и защо беше подложена на такава съпротива една положителна промяна с намерение да подобри взаимоотношенията, да подпомогне хората да разрешават споровете си по конструктивен начин и да разтовари и облекчи съдебната система?
Съдебната медиация бе част от Плана за възстановяване и устойчивост и отбелязана като изпълнена мярка по второто плащане от него. С отмяната ѝ, страната ни е заплашена със санкция от 100 милиона лева.
Любопитен факт е, че в основната си част произнасянето на конституционните съдии е по целесъобразност, а не по конституционосъобразност, което не е в рамките на правомощията им. Същото се сочи и от съдия Янкулова, която подписва решението с особено мнение, което можете да прочетете ТУК. Според нея, единствената разпоредба, нарушаваща основният ни закон е тази, с която се налага санкция при неявяване на страна в срещата по медиация. Отново тя отбелязва, че това е лесно да се коригира, без необходимост да бъде отменен целия комплекс от законови разпоредби.
Инвестираните в последните месеци време, труд и средства за създаване, подбор, обучение и подготовка на съдебните медиатори и центрове остана в миналото, без да получи шанс да покаже какво има да даде.
Какво следва? Нова и по-усъвършенствана уредба, надявам се! Медиацията не е нова процедура – съществува още от древността и идва да даде на две (и повече) страни възможност да открият най-добро решение за техния спор, да постигнат повече, отколкото съдът може да им даде и най-ценното – да подобрят и запазят взаимоотношенията си!
Споразумението в медиацията
Един от най-желаните начини за приключване на процедурата по медиация е със споразумение. Но какво представлява то? Какво е неговото действие, форма и съдържание? Има ли изпълнителна сила и подлежи ли на принудително изпълнение? Отговорите ще разгледаме тук…
Споразумението, постигнато в процедура по медиация, не се отличава от всяко друго такова. То е резултат от съглашение между страните и закрепя техните волеизявления. Има силата на договор и като такъв, съгл. чл. 20а от ЗЗД: „…има силата на закон за тези, които са го сключили.“
По отношение формата за сключване на споразумението, Законът за медиацията предоставя свобода на избор на страните. Те могат да изберат устна, писмена форма или писмена с нотариална заверка на подписите. Съдържанието също се определя от страните, като при избор на писмена форма е нужно минимум следното: място и дата на постигане; имена и адреси на страните; за какво са се споразумели; име на медиатора; дата на сключване и подписи. По правило в медиацията, волята на страните се записва в споразумението така, като те са я изразили, т.е. с техни думи.
Споразумението има действие само между страните, които са го сключили. Също така ги задължава само за онова, за което са се споразумяли. То не може да породи правна сила, ако противоречи на закона и добрите нрави. Също и не може да има обвързваща сила по отношение на трети лица, които не са участвали в процедурата и не са дали съгласието си за това.
Изпълнителна сила на споразумението може да бъде придадено, когато:
1) се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписите;
2) се внесе за одобрение от съда.
В първият случай, въз основа на така завереното споразумение и то се отнася до задължения за предаване на пари или други заместими вещи, страна може да поиска незабавно принудително изпълнение по реда на чл. 417, т. 3, бр. с чл. 418 ГПК, т.е. да внесе в съда искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. След което се пристъпва към изпълнително производство.
Когато процедурата по медиация е започнала при висящо съдебно производство, споразумението подлежи на одобрение от съответния съд, пред когото то е повдигнато. Съдът го одобрява в частта, в която е постигнато и прекратява делото, а в останалата – продължава разглеждането. Така споразумението придобива силата на съдебно такова и се ползва с такава сила – става необжалваемо и подлежи на принудително изпълнение.
Когато не е налице висящо съдебно производство по спора, законът предвижда възможността споразумението да бъде внесено за одобрение пред компетентния районен съд и да придобие силата на съдебна спогодба, респ. да му се придаде изпълнителна сила и принудително изпълнение.
ПРИНЦИПИ на МЕДИАЦИЯТА
Медиацията, също като много други законово регулирани дейности, има своите ПРИНЦИПИ. При нея, обаче, те не са някаква абстракция или общи понятия. Те са основополагащи за успеха и законосъобразността на процедурата. Спазването им е гаранция за правилното провеждане и напредъка по пътя към споразумението. Ето повече за всеки от тях…
- Доброволност – Първият принцип на медиацията е закрепен в чл. 5 от Закона за медиацията (ЗМ). Той гласи, че страните участват в процедурата по своя воля и могат да се оттеглят от нея по всяко време.
Това означава, че медиаторът следва да получи изрично съгласие от всяка от страните, че те желаят да участват. Този принцип също им дава правото да прекратят едностранно процедурата, независимо на какъв етап се намира тя и какви са причините, които стоят зад тяхното изявление.
2. Равнопоставеност – Същият чл. 5 от ЗМ, казва, че страните имат равна възможност за участие в процедурата. С други думи, това ще рече, че медиаторът дава думата и на двамата, следи да обърне еднакво внимание и да осигури равно време на всеки да се изкаже. Всеки от тях има еднакви права на участие, изказване, изслушване, разбиране и пр.
3. Поверителност – Това е изключително важен и силен принцип на медиацията. Той ѝ дава предимство като извънсъдебен способ за решаване на спорове, в сравнение със съдебното производство. Скрепен е в чл. 7 от ЗМ и бива два вида:
* Външна поверителност – Отнася се до медиатора и останалите участници в процедурата. По своята същност представлява задължение за пазене в тайна на документи и обстоятелства, станали известни при провеждането на процедурата. Това задължение се скрепя и с подписване на декларация за конфиденциалност от всеки участник. Може да бъде нарушено само при изрично съгласие на страните. Гаранция за него е още забраната медиаторът да бъде призоваван като свидетел за обстоятелства, поверени му в медиацията и във връзка с предмета на спора (освен със съгласието на страната, която ги е доверила). В медиацията не се водят протоколи, а записки и бележки от процедурата се унищожават след приключването ѝ.
* Вътрешна поверителност – Тя е във връзка с индивидуалните срещи на медиатора с всяка от страните. Той няма право да разкрива факти, изявления, предложения, предположения и други на другата страна, без съгласието на този, който ги е доверил.
Важно! Има няколко изключения, при които законът допуска нарушаване на принципа на поверителност:
- Ако това е необходимо за нуждите на наказателния процес (т.е. налице е престъпление) или е свързано със защита на обществен интерес.
- Ако това е нужно, за да се осигурят интересите на децата, както и да се предотврати физическо или психическо посегателство над определено лице.
- Когато разкриването съдържанието на постигнатото в медиацията споразумение, е необходимо за неговото прилагане и изпълнение.
4. Неутралност – Това е задължение на медиатора да не взима страна и да остане обективен по отношение на тях и спора им. Той не им дава правни съвети, не е съдия и не налага им решение. Като трето за спора спора лице, той им осигурява благоприятна и предразполагаща обстановка, в която да подобрят комуникацията си и да постигнат споразумение. Съобразява се с всеки от тях и проявява уважение към тяхното мнение и искания.
5. Безпристрастност – Състои се в незаинтересованост на медиатора от изхода на спора, а също и в задължението му да разкрие обстоятелства, които да представляват конфликт на интереси. Като такива се приемат: роднински връзки с някоя от страните; служебни отношения; наличие на пряк или непряк финансов интерес във връзка със спора; ако медиаторът е действал в друго свое качество за някоя от страните (бизнес партньор, адвокат и др.). При наличие на някои от тези или други обстоятелства, медиаторът е длъжен да уведоми за това и двете страни и да си направи отвод, освен ако те не се съгласят да продължат процедурата въпреки тях. За да запази безпристрастност, медиаторът трябва да избягва поведение, показващо симпатия или антипатия към някоя от страните, да не проявява предразсъдъци и пристрастия.
Най-добрата мяра за безпристрастността и неутралността на медиатора е безусловното и безрезервно доверие на страните в него!
Подходящ ли е моят спор за МЕДИАЦИЯ?
Как да разберете дали Вашият спор е подходящ за процедура по медиация:
Общо правило е, че МЕДИАЦИЯТА е подходяща винаги, когато могат да бъдат спазени нейните принципи:
- Страните са съгласни да участват;
- Участниците действат добросъвестно – не използват процедурата, за да постигнат друга своя цел (да научат нещо, да протакат, за отмъщение и пр.);
- Страните са в състояние да разбират действията и постъпките си, както и да взимат решение (не е налице душевно или физическо състояние, което да възпрепятства това);
- Липсва изискване да бъдат разкрити обстоятелства, станали известни по време на процедурата (напр. търговска тайна или факти от личния живот);
- Медиаторът може да остане безпристрастен и неутрален по отношение на страните и спора.
Важно: Наличието на висящо съдебно дело не е пречка за започване на процедура по медиация! Преценката дали медиацията може да бъде полезна, зависи от компетентността на медиатора, вида медиация и особеностите на спора. При всички случаи препоръчвам да се консултирате с избрания от Вас специалист, за да научите повече за процедурата и доколко може да даде положителни резултати във Вашия случай!
При определяне дали случая е подходящ за МЕДИАЦИЯ се взимат предвид:
- Съгласието и готовността на страните да участват.
- Комуникацията – какви опити са правени за разговор; на какъв етап са взаимоотношенията и емоциите им; нужно ли е по някаква причина да продължат взаимоотношенията си занапред (имат дете, общ бизнес, имоти др.).
- Предистория на спора.
- Интереси и нужди на страните – искат бързо и мирно решение; желаят да имат контрол върху изхода на спора; важно е да запазят поверителност; искат да подобрят и продължат комуникацията си след това.
- Няма други пречки за осъществяване на процедурата – предметът на спора не е престъпление и законът не забранява извънсъдебен способ за решаването му; Не е налице принуда или насилие; Не е необходимо произнасяне на съда, за да се преградят по-нататъшни действия; Не е засегнат обществен интерес; Не е необходимо разгласяване на факти или на изхода на спора и други.
Как да избера МЕДИАТОР?
Медиацията набира все повече популярност, особено с промените в нашето законодателство от 2023 г. (повече за тях тук). Така възниква и въпросът: Как да избера подходящ за мен медиатор? Но преди да дадем отговор, препоръчително е да проучим медиацията като метод за извънсъдебно решаване на спорове.
Тази процедура по общо правило е подходяща при почти всички видове граждански и търговски спорове, но има и редица изключения. Нека ги разгледаме тук:
Медиацията няма да постигне своя ефект, когато:
- липсва готовност за участие за страна – поради отказ или нежелание да вземе участие;
- според е от случаите, за които законът предвижда друг ред за разглеждане (напр. при наказателни дела);
- страна е в такова психическо състояние, че е невъзможно да взима решение или да ръководи постъпките си;
- участник е недобросъвестен – цели да ощети, отмъсти или нарани другия;
- предметът на спора противоречи на закона или е необходимо съдебно производство, за да се преградят по-нататъшни неправомерни действия;
- налице са заплахи или насилие от едната страна;
- очакванията са медиаторът да даде решение, своето мнение или да „убеди“ другия в нещо;
Медиацията е подходяща във всички случаи, когато могат да бъдат спазени нейните основополагащи принципи за доброволно участие на страните, поверителност, равнопоставеност, неутралност и безпристрастност на медиатора.
След като се уверите, че процедурата е подходяща за Вас, идва ред на морето от медиатори и центрове по медиация в Интернет. Там ще се залутате толкова много, че е възможно да се уморите, объркате и отчаете. Затова тук ще разгледаме няколко стъпки, които да Ви помогната да стопите океана до езеро и накрая да намерите своята „капка“…
На първо място е важно да определите Вашата цел, съобразно вида на спора, който решавате: дали търсите бързо и икономично достигане до споразумение, без значение дали взаимоотношенията ще продължат след това, или е важно да се подобри комуникацията, наред с евентуална спогодба. Това уточнение е важно с оглед на това, че някои медиатори са ефективни в постигането на споразумения, но други работят много по-активно върху подобряване на отношенията.
Медиаторите са специалисти в различни сфери на дейност – юристи, психолози, социални работници, икономисти, бизнес експерти, инженери, учители, лекари и т.н. Малко от тях се занимават само и единствено с медиация. Наред с това, голяма част от тях са преминали допълнителни сертифициращи обучения в различни области: семейни, бизнес отношения, медиация в екипа, в образованието и др. Препоръчително е да изберете експерт, чиито специализации и области на компетентност са във връзка с Вашия спор.
За щастие Министерство на правосъдието поддържа Единен регистър на медиаторите, който може значително да улесни търсенето, съобразно Вашите нужди. В него можете да откриете лесно и бързо подходящия за Вас специалист.
Търсенето може да осъществите по разнообразни критерии: име; ЕГН, регистрационен номер (напр. ако искате да проверите дали медиаторът е вписан), обучителна организация (ако харесвате методите на някоя от тях и бихте искали медиаторът да отговаря на тях); може да ограничите периода, в който е вписан; по държава, област, град и т.н.
Има изключително полезен сектор „Образование“, където можете да изберете степен и област на завършено такова, допълнителни квалификации, вкл. и владеене на чужди езици.
Понастоящем, в Регистъра има вписани над 4000 медиатора, но едва 10-15% от тях на практика предлагат тази услуга. Затова, щом сведете избора си до няколко специалиста, отговарящи на Вашите изисквания, препоръчително е да се свържете директно с тях – по телефон или и-мейл. Така ще добиете пряка и лична представа за човека, неговия мироглед, нагласа и възможност да поеме Вашия случай. Това е най-сигурният и препоръчителен метод за избор между няколко специалиста – просто поговорете с тях.
Тези от тях, които практикуват медиация като свободна професия или допълнителна дейност, ще Ви дадат консултация, ще отговорят на въпросите Ви и ще Ви посъветват какви стъпки да предприемете занапред – за стартиране на процедурата.
Тъй като медиаторът се избира по съгласие от двете страни в даден спор, следва другият също да одобри избрания специалист. Повечето медиатори поемат ангажимент да се свържат с другата страна, да разяснят процедурата и нейните предимства, както и да отправят покана за предварителна информационна среща или при съгласие, за участие в първа обща среща. Какво се случва, обаче, ако другият се съгласи на медиацията, но не и на медиатора? Има няколко възможни сценария – или избирате друг, или нека другата страна избере свой. В последния случай, медиаторите ще работят в т.нар. ко-медиация, за която всеки от тях е обучен и не би представлявало проблем. Особеност тук е, че и двете страни трябва да се съгласят с правилата на работа на двамата медиатори, както и на техните тарифи и условия на работа. Всичко останало, специалистите уговарят и организират помежду си.
В заключение ще добавя и няколко субективни критерия, на които да обърнете внимание: Вашият медиатор трябва да Ви изслушва и разбира добре (и двете страни), трябва да Ви кара да се чувствате комфортно и спокойни, да Ви вдъхва доверие и да можете да споделите всичко, свързано със спора си. Важно е да говори ясно и точно, да е търпелив и точен в поетите ангажименти. И не на последно място, трябва да изясните цената на услугата с него и правилата за провеждане на медиация. Не се колебайте да питате и уточните всички неясноти с него!
За всякакви възникнали въпроси, не се колебайте да се свържете с мен!
Препращане към медиация
В деня, в който заслужих сертификата си за медиатор, моите обучители от Сдружение „Споразумения“ предизвикаха цялата група да направим нещо креативно и различно по предварително зададена тема. Моята тема беше „Препращане към медиация“. И тъй като това, което умея най-добре е да боравя с думите, но исках и да внеса малко хумор. Така се появи историята, която ще споделя тук с вас…
В Районния съд на гр. Медиатория пристигнало дело за развод. На случаен принцип се паднало на съдия Минка Немисезанимавова. Тя била голям привърженик на методите на медиацията и още щом видяла исковата молба, решила, че тези двамата „вече-не-толкова влюбени“ трябва да ги напъти да опитат тази толкова романтична и спестяваща съдебни разноски процедура. Противно на името си, съдийката била много работна и още повече – емоционална, що се отнася до семейното право. Та запретнала ръкавите на съдийската роба и написала разпореждане да се изпрати на страните съобщение за насрочване на делото, но в него подробно и с ГОЛЕМИ, ЧЕРВЕНИ, УДЕБЕЛЕНИ, ПОДЧЕРТАНИ и с по-красив шрифт букви, да им се посочи възможността и ползите от медиацията. Очаквала те да се отзоват и да поискат отлагане. Уви… нищо не последвало!
Три дни преди първото заседание по делото съдия Немисезанимавова готвила доклада си, в който включила всички предимства на процедурата. Отнело ѝ само някакви си 37 минути да го прочете на страните. А те, щат-нещат, слушат. Смеят ли да възразят?!? Едва поела дъх съдията, че да запита страните, ще опитат ли медиация. Жената се престрашила:
– Г-жо Съдия, аз с тоз’ чукундур хич не мога вече да говоря! Ама кат’ трябва, ши ида!
Мъжът се включил и той:
– Ама да ми речите отново, що е туй нещо – яде ли се, пий ли се? Пари ши даваме ли ощи?
Поела дълбоко дъх нашата съдийка, борбена и непоклатима. Преброила до 10 и обратно и отвърнала (извън протокола):
– Бай Начо, виж сега, аз що можах ви обясних. Сега ще ви изпратя на информационна среща с медиатор от съдебния център. Там ще ви обяснят всичко и на всички ваши въпроси ще отговорят.
Ударило съдийското чукче и туй-то! На информационната среща Пена имала само едно питане: „Аз там от този ще мога ли да се отърва?“ Медиаторът прехапал език почти до кръв и с всичкия професионализъм, присъщ на тези героични личности, отговорил:
– От Вас зависи дали и какво споразумение ще постигнете, но медиацията не прегражда възможността да продължите съдебния процес.
– Туй „ДА“ ли значи?
– Може и така да го приемете, но знайте, че процедурата може да направи пътя Ви към това по-лек и безпрепятствен. Поне опитайте!
Това за Пена било достатъчно. Убедена била да опита! Бай Начо, обаче, бил „друга бира“, както се казва. Силни мотиватори трябвали, за да го убедят! Медиаторът му говорил с думи народни, на неговия език, ясно, кратко, откровено. Накрая Начо попитал кратко:
– Ами ще ядем ли там като отидем?
С повторно прехапан език медиаторът отговорил:
– Ще има, бай Начо, ще има!
– А ракийка има ли?
– Е, как, бе бай Начо, може ли така? Не бива – ни преди, ни по време! Сериозна процедура е това, ама ще ви помогнат с Пена да се разберете!
– А след това от моята ракийка може ли с баджанака да пийнем?
– След това може!
– Е, щом е тъй ще ида! Ама аз си искам двете бурета с вино на мене да си останат и едното прасе сме се разбрали с комшията по Коледа да си го разделим!
– Това там с Пена ще го уговорите – пояснил медиаторът. – Може всичко да си кажеш, ще те чуят и ще те разберат!
Заявление им казал къде да отидат да попълнят. Разяснения по него на Начо трябвали само по 5 от 7-те точки, но с усилията на всички професионалисти в Центъра, и това препятствие било преодоляно.
Останало да изберат медиатор, с който да работят и да се насрочи дата и час. Мислите, че лесно е минало това ли? Лъжете се като политик в предизборна кампания!
Медиатор Пена си избрала по строг критерий: Да не прилича по нищо на Начо. Последният, от своя страна, искал да знае медиаторът от ракия и вино домашно разбира ли, с комшията си дали е в добри отношения и прасе колел ли е някога. Учудващо, но се намерил един медиатор, който отговаря на всички изисквания!
И така, на първата обща среща медиаторът открил процедурата. Всичко потръгнало гладко като стара баба по хлъзгав лед. И ето моментът, в който всеки медиатор запитва страните:
– Какво ви доведе тук днес?
И какво му отговорили нашите информирани развеждащи се, ще попитате:
– Ми, не знаем! Съдията ни изпрати!