Искам да знам

Споразумението в медиацията

Posted on 22/03/202410/07/2024 by Jenny Dyakova

Един от най-желаните начини за приключване на процедурата по медиация е със споразумение. Но какво представлява то? Какво е неговото действие, форма и съдържание? Има ли изпълнителна сила и подлежи ли на принудително изпълнение? Отговорите ще разгледаме тук…

Споразумението, постигнато в процедура по медиация, не се отличава от всяко друго такова. То е резултат от съглашение между страните и закрепя техните волеизявления. Има силата на договор и като такъв, съгл. чл. 20а от ЗЗД: „…има силата на закон за тези, които са го сключили.“

По отношение формата за сключване на споразумението, Законът за медиацията предоставя свобода на избор на страните. Те могат да изберат устна, писмена форма или писмена с нотариална заверка на подписите. Съдържанието също се определя от страните, като при избор на писмена форма е нужно минимум следното: място и дата на постигане; имена и адреси на страните; за какво са се споразумели; име на медиатора; дата на сключване и подписи. По правило в медиацията, волята на страните се записва в споразумението така, като те са я изразили, т.е. с техни думи.

Споразумението има действие само между страните, които са го сключили. Също така ги задължава само за онова, за което са се споразумяли. То не може да породи правна сила, ако противоречи на закона и добрите нрави. Също и не може да има обвързваща сила по отношение на трети лица, които не са участвали в процедурата и не са дали съгласието си за това.

Изпълнителна сила на споразумението може да бъде придадено, когато:
1) се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписите;
2) се внесе за одобрение от съда.

В първият случай, въз основа на така завереното споразумение и то се отнася до задължения за предаване на пари или други заместими вещи, страна може да поиска незабавно принудително изпълнение по реда на чл. 417, т. 3, бр. с чл. 418 ГПК, т.е. да внесе в съда искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. След което се пристъпва към изпълнително производство.

Когато процедурата по медиация е започнала при висящо съдебно производство, споразумението подлежи на одобрение от съответния съд, пред когото то е повдигнато. Съдът го одобрява в частта, в която е постигнато и прекратява делото, а в останалата – продължава разглеждането. Така споразумението придобива силата на съдебно такова и се ползва с такава сила – става необжалваемо и подлежи на принудително изпълнение.

Когато не е налице висящо съдебно производство по спора, законът предвижда възможността споразумението да бъде внесено за одобрение пред компетентния районен съд и да придобие силата на съдебна спогодба, респ. да му се придаде изпълнителна сила и принудително изпълнение.

ПРИНЦИПИ на МЕДИАЦИЯТА

Posted on 13/03/202410/07/2024 by Jenny Dyakova

Медиацията, също като много други законово регулирани дейности, има своите ПРИНЦИПИ. При нея, обаче, те не са някаква абстракция или общи понятия. Те са основополагащи за успеха и законосъобразността на процедурата. Спазването им е гаранция за правилното провеждане и напредъка по пътя към споразумението. Ето повече за всеки от тях…

Доброволност – Първият принцип на медиацията е закрепен в чл. 5 от Закона за медиацията (ЗМ). Той гласи, че страните участват в процедурата по своя воля и могат да се оттеглят от нея по всяко време.

Това означава, че медиаторът следва да получи изрично съгласие от всяка от страните, че те желаят да участват. Този принцип също им дава правото да прекратят едностранно процедурата, независимо на какъв етап се намира тя и какви са причините, които стоят зад тяхното изявление.

2. Равнопоставеност – Същият чл. 5 от ЗМ, казва, че страните имат равна възможност за участие в процедурата. С други думи, това ще рече, че медиаторът дава думата и на двамата, следи да обърне еднакво внимание и да осигури равно време на всеки да се изкаже. Всеки от тях има еднакви права на участие, изказване, изслушване, разбиране и пр.

3. Поверителност – Това е изключително важен и силен принцип на медиацията. Той ѝ дава предимство като извънсъдебен способ за решаване на спорове, в сравнение със съдебното производство. Скрепен е в чл. 7 от ЗМ и бива два вида:

* Външна поверителност – Отнася се до медиатора и останалите участници в процедурата. По своята същност представлява задължение за пазене в тайна на документи и обстоятелства, станали известни при провеждането на процедурата. Това задължение се скрепя и с подписване на декларация за конфиденциалност от всеки участник. Може да бъде нарушено само при изрично съгласие на страните. Гаранция за него е още забраната медиаторът да бъде призоваван като свидетел за обстоятелства, поверени му в медиацията и във връзка с предмета на спора (освен със съгласието на страната, която ги е доверила). В медиацията не се водят протоколи, а записки и бележки от процедурата се унищожават след приключването ѝ.

* Вътрешна поверителност – Тя е във връзка с индивидуалните срещи на медиатора с всяка от страните. Той няма право да разкрива факти, изявления, предложения, предположения и други на другата страна, без съгласието на този, който ги е доверил.

Важно! Има няколко изключения, при които законът допуска нарушаване на принципа на поверителност:

Ако това е необходимо за нуждите на наказателния процес (т.е. налице е престъпление) или е свързано със защита на обществен интерес.
Ако това е нужно, за да се осигурят интересите на децата, както и да се предотврати физическо или психическо посегателство над определено лице.
Когато разкриването съдържанието на постигнатото в медиацията споразумение, е необходимо за неговото прилагане и изпълнение.

4. Неутралност – Това е задължение на медиатора да не взима страна и да остане обективен по отношение на тях и спора им. Той не им дава правни съвети, не е съдия и не налага им решение. Като трето за спора спора лице, той им осигурява благоприятна и предразполагаща обстановка, в която да подобрят комуникацията си и да постигнат споразумение. Съобразява се с всеки от тях и проявява уважение към тяхното мнение и искания.

5. Безпристрастност – Състои се в незаинтересованост на медиатора от изхода на спора, а също и в задължението му да разкрие обстоятелства, които да представляват конфликт на интереси. Като такива се приемат: роднински връзки с някоя от страните; служебни отношения; наличие на пряк или непряк финансов интерес във връзка със спора; ако медиаторът е действал в друго свое качество за някоя от страните (бизнес партньор, адвокат и др.). При наличие на някои от тези или други обстоятелства, медиаторът е длъжен да уведоми за това и двете страни и да си направи отвод, освен ако те не се съгласят да продължат процедурата въпреки тях. За да запази безпристрастност, медиаторът трябва да избягва поведение, показващо симпатия или антипатия към някоя от страните, да не проявява предразсъдъци и пристрастия.

Най-добрата мяра за безпристрастността и неутралността на медиатора е безусловното и безрезервно доверие на страните в него!

Подходящ ли е моят спор за МЕДИАЦИЯ?

Posted on 10/03/202423/10/2024 by Jenny Dyakova

Как да разберете дали Вашият спор е подходящ за процедура по медиация:

Общо правило е, че МЕДИАЦИЯТА е подходяща винаги, когато могат да бъдат спазени нейните принципи:

Страните са съгласни да участват;
Участниците действат добросъвестно – не използват процедурата, за да постигнат друга своя цел (да научат нещо, да протакат, за отмъщение и пр.);
Страните са в състояние да разбират действията и постъпките си, както и да взимат решение (не е налице душевно или физическо състояние, което да възпрепятства това);
Липсва изискване да бъдат разкрити обстоятелства, станали известни по време на процедурата (напр. търговска тайна или факти от личния живот);
Медиаторът може да остане безпристрастен и неутрален по отношение на страните и спора.

Важно: Наличието на висящо съдебно дело не е пречка за започване на процедура по медиация! Преценката дали медиацията може да бъде полезна, зависи от компетентността на медиатора, вида медиация и особеностите на спора. При всички случаи препоръчвам да се консултирате с избрания от Вас специалист, за да научите повече за процедурата и доколко може да даде положителни резултати във Вашия случай!

При определяне дали случая е подходящ за МЕДИАЦИЯ се взимат предвид:

Съгласието и готовността на страните да участват.
Комуникацията – какви опити са правени за разговор; на какъв етап са взаимоотношенията и емоциите им; нужно ли е по някаква причина да продължат взаимоотношенията си занапред (имат дете, общ бизнес, имоти др.).
Предистория на спора.
Интереси и нужди на страните – искат бързо и мирно решение; желаят да имат контрол върху изхода на спора; важно е да запазят поверителност; искат да подобрят и продължат комуникацията си след това.
Няма други пречки за осъществяване на процедурата – предметът на спора не е престъпление и законът не забранява извънсъдебен способ за решаването му; Не е налице принуда или насилие; Не е необходимо произнасяне на съда, за да се преградят по-нататъшни действия; Не е засегнат обществен интерес; Не е необходимо разгласяване на факти или на изхода на спора и други.