Новини – JJ Mediation

Как законодателят „закърпи“ задължителната медиация през 2025?

Posted on 07/04/2025 by Jenny Dyakova

През юли 2024 г. трябваше да заработят промените в ГПК и Закона за медиацията. Тяхната цел беше да се намали обемът дела в съдилищата и да се подпомогнат страните в постигане на споразумение, вместо изтощителни и опустошителни битки, като се въведе среща по медиация. На тази, иначе благородна идея, въпреки недостатъците ѝ и положените усилия и разходи, не беше даден шанс. Тя беше задушена в деня, в който трябваше да заработи…

Последиците от тази отмяна, освен разходи, непостигната цел и загуба на време и енергия за съда и медиаторите, беше, че България не изпълни един от пунктовете от Плана за възстановяване към ЕС. Последното доведе до заплаха от санкция в размер на 100 милиона лева.

Миналата седмица, законодателят публикува нов проект, с който се опитва да „спаси“ нещо, но (за мен) неясно какво – медиацията, високият брой съдебни дела, улесняване на страните или парите от ЕС. Може да звучи критично, но у мен остана усещане само за последното.

Ето основните положения, свързани с новите промени:

1. Съдът ще насочва страните към ИНФОРМАЦИОННА среща с медиатор от съдебния център – те нямат задължение да опитат процедурата, а само да се запознаят с онова, което тя им предлага.

2. Страните ще бъдат задължени да участват ЛИЧНО в информационната среща. Няма ограничение да не се явят с адвокат. Явяването ще е задължително само веднъж в производството.

3. При неявяване ще заплащат глоба за неизпълнение разпорежданията на съда, в размер от 50 до 300 лева.

4. Кръгът от дела, по които съдът ще препраща към информационна среща е ограничен до 12 типа, повечето от които съвпадат с миналогодишните.

5. Две са положителните промени – премахнато е изискването медиаторите в съдебен център да са юристи и реална процедура по медиация ще може да се проведе и извън съдебните центрове, ако страните пожелаят това. Така се открива възможност както за медиатори-специалисти в различни области да предложат най-добрата подкрепа за конкретен случай, а и за страните да си изберат най-подходящ фасилитатор.

6. Ал. 2 и 3 от новия чл. 140а на ГПК посочва обстоятелствата, въз основа на които съдът ще преценява дали да препрати страните към информационна среща, както и случаите, в които няма да препраща.

7. ВАЖНО: Съдебното производство няма да бъде спирано при насрочване на информационна среща, а съдопроизводствените действия ще продължат. Спиране може да се постанови само по взаимно съгласие на страните.

8. На информационната среща медиаторът ще информира страните за същността и принципите на медиацията, за процедурата по която се провежда, за ролята на медиатора и последиците от медиацията.

Накратко, това са основните промени в „света“ на „задължителната“ медиация по съдебни дела. В този си вид, новият законопроект звучи по-скоро като информационна кампания и „отбиване на номера“, а целите – популяризиране на процедурата, но и опит да се спасят средствата по Плана за възстановяване. Законопроектът е поставен за обществено обсъждане и консултации до 05.05.2025 г. Въпросът е дали ще постигне някаква реална обществено полезна и значима цел или отново ще се хвърлят време, усилия и средства за добра идея с лошо изпълнение? Предстои да видим…

Какво ново предстои в света на МеДиАцИяТа?

Posted on 30/10/202407/04/2025 by Jenny Dyakova

През пролетта на 2024 г. бе внесен проект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, според който професията „медиатор“ ще стане саморегулираща се. Подобно на нотариалната и ЧСИ и тук се предвижда създаване на регулиращ орган – Национална камара. Това ще е юридическо лице, на собствена издръжка (от встъпителни и членски вноски, такси и услуги, дарения и др.), в която ще членуват всички лица, упражняващи дейност по медиация. В проекта се предвижда какви ще бъдат органите на камарата, техните членове и функции. Очаква се това да подобри качеството на услугата, да гарантира правата и интересите на страните, както и да повиши бързината в гражданския и търговския оборот (при спорове).

Какво на практика ще се промени за медиаторите?

Поставя се ново изискване на квалификационната им степен – да бъде не по-ниска от „бакалавър“;
Ще трябва да осигурят помещения, в която ще се провеждат медиации – с обособени за срещите места и архив;
Ще подават ежегодни отчети и доклади до Министерство на правосъдието и Националната камара;
Ще бъде определен минимален размер на възнаграждението им по Тарифа, одобрена от Министерски съвет;
Центровете по медиация ще бъдат вписвани в ЕРМ;
Медиаторите ще могат да извършват дейност самостоятелно (като свободна професия или ЕООД), но и съвместно като сдружение по ЗЗД или някои от дружествата по Търговския закон;
Всеки медиатор ще е длъжен да членува в Камарата;
За всяка процедура ще се подписва Договор за медиация;
След приключване на процедурата ще се изисква обобщение на постигнатото споразумение или на направените усилия, ако не бъде постигнато такова;
Урежда се дисциплинарно производство с участието на представител на камарата.

Целите на предвижданите промени са да увеличи използването на медиацията, да обезпечи качествено и ефективно използване на процедурата, да улесни достъпа на гражданите до нея и да гарантира техните права и интереси, да намали натовареността на съдилищата, да подобри бизнес средата и други. Но дали това ще се случи или има заплаха за една иначе хуманна и полезна услуга?

В интервю за БТА, Албена Комитова от Центъра за решаване за спорове посочва някои от недостатъците на предстоящите промени в закона. Тя счита, че медиаторите ще бъдат затруднени в упражняването на дейността си и че услугата ще се оскъпи. В така предложените текстове излиза, че медиатор или център по медиация ще трябва да ангажира голям финансов ресурс, за да поддържа офис, и необходимите за дейността си ресурси, а също и да издържа себе си, Съвет на медиаторите, Контролен съвет и Дисциплинарна комисия. А за разлика от други свободни професии, регулирани по подобен начин, държавата не възлага извършване на законово предвидени конкретно определени действия за медиаторите. Комитова посочва, че новите изисквания не само ще затруднят, но и вероятно ще доведат до отлив на медиатори.

„Вместо медиацията да се развива към подпомагане на уязвими групи, да се практикува в университети и да бъде достъпна до колкото се може повече хора, с всякакъв социален статус, ние постепенно я превръщаме в елитарна и скъпа услуга.“, добавя още г-жа Комитова.

Цялото интервю можете да прочетете ТУК

Аз бих добавила, че е чудесно, че законодателят ни обръща внимание на медиацията като процедура, която има голям потенциал да помогне на хората в решаването на споровете им и подобряване на техните взаимоотношения, а още и като средство за разтоварване на съдебната система. Нужни са, обаче, по-задълбочени анализи и по-качествени промени, които да позволят на медиаторите да се издържат чрез тази хуманна и благородна професия и да постигнат целите на процедурата.

Защо беше отменена задължителната медиация? И какво следва…

Posted on 09/07/202411/07/2024 by Jenny Dyakova

"Заради бълхата изгорихме юргана, а всички се нуждаем от придобиването на умения да разрешаваме разумно и спокойно възникнали между нас спорове." - съдия Соня Янкулова

Промените в Закона за медиацията и ГПК, които 48-то Народно събрание прие през 2023 г. и въведе т.нар. съдебна медиация, бяха отменени от Конституционния съд (КС) в деня, в който влязоха в сила. Искането беше отправено до КС от Висшия адвокатски съвет с аргументите, че нарушава свободния достъп до правосъдие на гражданите и правото им на защита…
В своите мотиви, КС на практика се съгласява с искането като отбелязва и наличие на противоречие с принципа за доброволност на медиацията, двумесечният срок за провеждане на медиацията по съдебни дела щяла да забави процеса (въпреки че разпоредбите не предвиждаха спиране на съдопроизводствените действия), както и нарушаване на принципа за разпределение на разноските по делото.

Кого заплаши съдебната медиация и защо беше подложена на такава съпротива една положителна промяна с намерение да подобри взаимоотношенията, да подпомогне хората да разрешават споровете си по конструктивен начин и да разтовари и облекчи съдебната система?

Съдебната медиация бе част от Плана за възстановяване и устойчивост и отбелязана като изпълнена мярка по второто плащане от него. С отмяната ѝ, страната ни е заплашена със санкция от 100 милиона лева.

Любопитен факт е, че в основната си част произнасянето на конституционните съдии е по целесъобразност, а не по конституционосъобразност, което не е в рамките на правомощията им. Същото се сочи и от съдия Янкулова, която подписва решението с особено мнение, което можете да прочетете ТУК. Според нея, единствената разпоредба, нарушаваща основният ни закон е тази, с която се налага санкция при неявяване на страна в срещата по медиация. Отново тя отбелязва, че това е лесно да се коригира, без необходимост да бъде отменен целия комплекс от законови разпоредби.

Инвестираните в последните месеци време, труд и средства за създаване, подбор, обучение и подготовка на съдебните медиатори и центрове остана в миналото, без да получи шанс да покаже какво има да даде.

Какво следва? Нова и по-усъвършенствана уредба, надявам се! Медиацията не е нова процедура – съществува още от древността и идва да даде на две (и повече) страни възможност да открият най-добро решение за техния спор, да постигнат повече, отколкото съдът може да им даде и най-ценното – да подобрят и запазят взаимоотношенията си!

Как да избера МЕДИАТОР?

Posted on 03/03/202411/07/2024 by Jenny Dyakova

Медиацията набира все повече популярност, особено с промените в нашето законодателство от 2023 г. (повече за тях тук). Така възниква и въпросът: Как да избера подходящ за мен медиатор? Но преди да дадем отговор, препоръчително е да проучим медиацията като метод за извънсъдебно решаване на спорове.

Тази процедура по общо правило е подходяща при почти всички видове граждански и търговски спорове, но има и редица изключения. Нека ги разгледаме тук:

Медиацията няма да постигне своя ефект, когато:

липсва готовност за участие за страна – поради отказ или нежелание да вземе участие;
според е от случаите, за които законът предвижда друг ред за разглеждане (напр. при наказателни дела);
страна е в такова психическо състояние, че е невъзможно да взима решение или да ръководи постъпките си;
участник е недобросъвестен – цели да ощети, отмъсти или нарани другия;
предметът на спора противоречи на закона или е необходимо съдебно производство, за да се преградят по-нататъшни неправомерни действия;
налице са заплахи или насилие от едната страна;
очакванията са медиаторът да даде решение, своето мнение или да „убеди“ другия в нещо;

Медиацията е подходяща във всички случаи, когато могат да бъдат спазени нейните основополагащи принципи за доброволно участие на страните, поверителност, равнопоставеност, неутралност и безпристрастност на медиатора.

След като се уверите, че процедурата е подходяща за Вас, идва ред на морето от медиатори и центрове по медиация в Интернет. Там ще се залутате толкова много, че е възможно да се уморите, объркате и отчаете. Затова тук ще разгледаме няколко стъпки, които да Ви помогната да стопите океана до езеро и накрая да намерите своята „капка“…

На първо място е важно да определите Вашата цел, съобразно вида на спора, който решавате: дали търсите бързо и икономично достигане до споразумение, без значение дали взаимоотношенията ще продължат след това, или е важно да се подобри комуникацията, наред с евентуална спогодба. Това уточнение е важно с оглед на това, че някои медиатори са ефективни в постигането на споразумения, но други работят много по-активно върху подобряване на отношенията.

Медиаторите са специалисти в различни сфери на дейност – юристи, психолози, социални работници, икономисти, бизнес експерти, инженери, учители, лекари и т.н. Малко от тях се занимават само и единствено с медиация. Наред с това, голяма част от тях са преминали допълнителни сертифициращи обучения в различни области: семейни, бизнес отношения, медиация в екипа, в образованието и др. Препоръчително е да изберете експерт, чиито специализации и области на компетентност са във връзка с Вашия спор.

За щастие Министерство на правосъдието поддържа Единен регистър на медиаторите, който може значително да улесни търсенето, съобразно Вашите нужди. В него можете да откриете лесно и бързо подходящия за Вас специалист.

Търсенето може да осъществите по разнообразни критерии: име; ЕГН, регистрационен номер (напр. ако искате да проверите дали медиаторът е вписан), обучителна организация (ако харесвате методите на някоя от тях и бихте искали медиаторът да отговаря на тях); може да ограничите периода, в който е вписан; по държава, област, град и т.н.

Има изключително полезен сектор „Образование“, където можете да изберете степен и област на завършено такова, допълнителни квалификации, вкл. и владеене на чужди езици.

Понастоящем, в Регистъра има вписани над 4000 медиатора, но едва 10-15% от тях на практика предлагат тази услуга. Затова, щом сведете избора си до няколко специалиста, отговарящи на Вашите изисквания, препоръчително е да се свържете директно с тях – по телефон или и-мейл. Така ще добиете пряка и лична представа за човека, неговия мироглед, нагласа и възможност да поеме Вашия случай. Това е най-сигурният и препоръчителен метод за избор между няколко специалиста – просто поговорете с тях.

Тези от тях, които практикуват медиация като свободна професия или допълнителна дейност, ще Ви дадат консултация, ще отговорят на въпросите Ви и ще Ви посъветват какви стъпки да предприемете занапред – за стартиране на процедурата.

Тъй като медиаторът се избира по съгласие от двете страни в даден спор, следва другият също да одобри избрания специалист. Повечето медиатори поемат ангажимент да се свържат с другата страна, да разяснят процедурата и нейните предимства, както и да отправят покана за предварителна информационна среща или при съгласие, за участие в първа обща среща. Какво се случва, обаче, ако другият се съгласи на медиацията, но не и на медиатора? Има няколко възможни сценария – или избирате друг, или нека другата страна избере свой. В последния случай, медиаторите ще работят в т.нар. ко-медиация, за която всеки от тях е обучен и не би представлявало проблем. Особеност тук е, че и двете страни трябва да се съгласят с правилата на работа на двамата медиатори, както и на техните тарифи и условия на работа. Всичко останало, специалистите уговарят и организират помежду си.

В заключение ще добавя и няколко субективни критерия, на които да обърнете внимание: Вашият медиатор трябва да Ви изслушва и разбира добре (и двете страни), трябва да Ви кара да се чувствате комфортно и спокойни, да Ви вдъхва доверие и да можете да споделите всичко, свързано със спора си. Важно е да говори ясно и точно, да е търпелив и точен в поетите ангажименти. И не на последно място, трябва да изясните цената на услугата с него и правилата за провеждане на медиация. Не се колебайте да питате и уточните всички неясноти с него!

За всякакви възникнали въпроси, не се колебайте да се свържете с мен!

Задължителна медиация през 2024

Posted on 01/03/202411/07/2024 by Jenny Dyakova

През 2023 г. в България бяха приети промени в Закона за медиацията относно задължителна медиация по някои съдебни дела. Те влизат в сила от 1 юли 2024 г. Ето кои са и какво ще представлява процеса по тези дела…

Най-новото е въвеждането на задължителна първа среща с медиатор в съдебния център към съответния съд, пред който е висящо делото. Новият чл. 140а от ГПК въвежда два вида случаи, в които съдът ще препраща страните към процедура по медиация – задължителна и по преценка на съда.

Съдът ще задължава страните да участват в процедура по медиация при предявен иск в следните случаи:

разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата;

4. изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, за възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата, както и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост (чл. 6; чл. 48, ал. 7; чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗУЕС);

5. изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон;

6. отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон.

В други хипотези препращането към медиация ще зависи от преценката на съда. Ето кои са те:

развод по чл.49 от СК (поради дълбоко и непоправимо разтройство на брака);
разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;
изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му;
разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения по чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс;
определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото;
издръжка;
парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лв.;
съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лв.;
собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение;
възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
защита на членствени права в търговско дружество по чл. 71 от Търговския закон или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон, както и искове по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
защита на права на интелектуална собственост по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.

Законът въвежда още и критерии, които да помогнат на съда при преценката на делата, които биха били подходящи за препращане към медиация:

между страните са налице трайни отношения;
между страните са водени или се водят няколко дела, които имат връзка помежду си;
по делото са представени множество искове или насрещни претенции;
разноските за производството може значително да надхвърлят материалния интерес по делото;
бързото доброволно разрешаване на делото може да е в интерес на страните или детето;
основните обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения, са безспорни;
налице са други обстоятелства, които сочат, че спорът е подходящ за медиация.

Има и няколко изключения, при които съдът няма да препраща страните към първа среща с медиатор. Те са посочени в ал. 4 на новия чл. 140а от ГПК и са следните:

процедурата по медиация е изключена за съответния вид спор със закон;
първото съобщение по делото не е връчено на ответника лично или чрез друго лице в предвидените от закона случаи, освен ако той бъде открит по-късно в хода на производството;
ответникът признае иска;
страна по делото е държавата или държавно учреждение;
страна по делото е потребител, с изключение на исковете за вземания, произтичащи от договор за банков кредит или свързани с него правоотношения, както и от договор за имуществено застраховане;
по делото са представени убедителни доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна, за наличието на риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес.

Всичко дотук звучи чудесно, но какво на практика означава?

Всъщност, след 1 юли 2024 г. с постъпването на искова молба в съда, последният ще проверява дали предмета на иска попада в хипотезите на ал. 1 от чл. 140а на ГПК, а именно тези, които се препращат на задължителна първа среща в медиационния център към съда. Препращането може да се случи и по-късно, но не и след приключване на съдебното дирене. Така информация за постъпилото дело, подлежащо на медиация постъпва при кооринатора на центъра. Страните могат да изберат медиатор от списъка на съдебния център, но ако не могат да постигнат съгласие, последният ще бъде избиран от координатора, съобразно вида на делото и квалификацията на медиаторите към съдебния център.

В хипотезите на ал. 2 от същата разпоредба, съдът ще преценява, съобразно посочените по-горе критерии, дали случаят е подходящ за медиация и доколко тя би могла да облекчи комуникацията между страните и дори да постигнат споразумение. Едва след това ще препраща страните към центъра за медиация.

Всичко това има за цел да популяризира процедурата, да даде на спорещите повече информация и възможности да решат спора си сами, по най-добрия за тях начин и да не оставят важни решения в ръцете на някой друг, ако могат сами да се разберат.

Често се повдига въпроса за цената на процедурата. За облекчение на страните, първите 3 часа от медиацията се заплащат от съда. След изтичане на това време, страните могат да решат да продължат процедурата като поемат разходите за своя сметка. Законът определя цена на медиацията от 100 лева на час, като те се дължат по равно от двете страни, освен ако не договорят друго помежду си.

Страните имат задължение да участват в медиациационна среща само веднъж в производството. Това не означава, че ако страните преценят, не могат да участват втори път в процедурата, ако това ще им помогне да постигнат съгласие по някои или всички спорни въпроси.

При постигнато в процедурата споразумение между страните, съдът одобрява последното, когато то не противоречи на закона, морала и добрите нрави, и прекратява делото в тази му част. Когато страните са се споразумяли само по част от въпросите, съдът ще продължи разглеждането в тази му част.

Стимули и санкции, свързани с процедурата по медиация:

Стимулите, които законът предвижда за постигнато в процедура по медиация споразумение са посочени в чл. 78, ал. 9 от ГПК, а именно:

* при постигнато споразумение 50% от внесената такса се връща на ищеца;

* когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, или същата е довела до отказ или оттегляне на иска – 75% от внесената такса се връща на ищеца.

Какви ще бъдат санкциите при неявяване на страна:

Страната, която е отказала да се яви лично или чрез пълномощник на срещата, дължи таксите и разноските по делото в съответната инстанция. Дължи също и разноските по медиацията, ако е загубила делото.

В случай, че и двете страни не се явят на срещата, таксите и разноските, които са направили по делото остават за тях, както са ги направили, а разноските по медиацията (на която не са се явили), се заплащат по равно.

ВАЖНО!!! Към 01.07.2024 г. (в деня, в който приетите от 48-то Народно събрание промени в Закона за медиацията и ГПК влязоха в сила) Конституционният съд отмени т.нар. съдебна медиация! Повече за това научете в раздел „Новини„.