Форми на медиация възникват още в Древен Шумер, когато т.нар. „мишкими“ са помагали на хората да разрешат разногласията си. В Древна Гърция, в процедура, подобна на днешния Арбитраж, страните първо са били насочвани към възможността сами да достигнат до споразумение и едва когато не са могли, друг е решавал вместо тях. В Пловдив, България през 80-те години на XIXв. и 30-те на XX в. знатни граждани са помагали на съгражданите си да решат сами спора си – практикували в кантори в центъра на града и са наричани „ходатаи“.
България е една от първите европейски държави, приела Закон за медиацията през далечната 2004 г. Днес това е урегулирана процедура по граждански и търговски спорове в целия ЕС и набира все по-голяма популярност. Това е така поради нейната бързина, икономичност и неформалност. Тя дава бързо и взаимноизгодно решение на множество спорове при пълна поверителност и изцяло във властта на спорещите.
Но какво всъщност е медиацията. Законът за медиацията ни дава следния отговор: „Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение.“ Аз бих добавила, че тя подпомага ДИАЛОГА между тях и ВЗАИМНОИЗГОДНОТО им споразумяване.
В процедурно отношение медиацията започва със заявление до медиатор, отправено от едната или двете страни. Начало на процедурата е моментът, в който и двете страни ясно и изрично заявят съгласието си да участват. Провеждат се общи и (при необходимост) индивидуални срещи с медиатора, при спазване на петте принципа на медиацията – доброволност, равнопоставеност, поверителност, неутралност и безпристрастност. Завършва когато страните постигнат споразумение или откажат да продължат участието си, както и в случаите, предвидени в закона. По време на процедурата давностни срокове спират да текат до приключването ѝ.
Медиаторът е преминал професионално обучение в акредитирани от Министерство на правосъдието организации. Той се избира от страните и работата му е да помогне на страните да разговарят и да изяснят за себе си и помежду си от какво се нуждаят. Наред с това ги подпомага да генерират възможни решения на възникналия помежду им спор и да намерят общо и взаимноизгодно такова. Дори да не постигнат споразумение, практиката сочи, че комуникацията им и отношенията между тях се подобряват и се отваря път към бъдещо споразумение, дори след процедурата.
Медиаторът е длъжен да спазва поверителност и няма право да разкрива обстоятелства, станали му известни по време на процедурата, включително да разкрие информация от индивидуална среща на другата страна без разрешението на споделилия. Медиаторът още е безпристрастен и неутрален в своята работа – не взима страна, не е заинтересован от изхода на спора и не дава становище по въпроса. Той не е съдия или арбитър – не той решава какво ще се разберат страните. Неговата функция е да води процедурата и да прилага техники и методи, които да подпомогнат страните в тяхната комуникация и споразумение. Медиацията е възможност – гъвкава, поверителна, икономична и бърза. Тя дава много повече възможности за решаване на един спор от съдебната или дори арбитража.
Често задавани въпроси:
За кого е подходяща медиацията?
Медиацията е ефективна при всякакви видове спорове – семейни, търговски, имуществени, трудови, училищни и други. Ако не сте сигурни дали Вашият спор може да бъде решен с медиация, отправете запитване по и-мейл или телефон.
Кой може да инициира процедурата?
Всеки заинтересован може да отправи запитване, като за стартиране на процедурата е необходимо страните по спора да дадат изрично съгласие за участие в нея.
Какви са предимствата на медиацията?
Основните предимства са, че тази процедура е бърза, икономична и поверителна. Страните са равнопоставени, липсва състезателност. Страните се подпомагат от трето, неутрално и безпристрастно лице.
Трябва ли да имам адвокат?
Участието на правен съветник или адвокат не е задължително, но препоръчвам да се направи консултация с такъв при постигане на споразумение и преди подписването му.
Колко време продължава медиацията?
Зависи от вида и сложността на спора. Първата обща среща обичайно е с продължителност от 2-3 часа, а при необходимост се провеждат и индивидуални срещи с всяка от страните.
Мога ли да се откажа по време на процедурата?
Процедурата е изцяло доброволна – всяка от страните може да се оттегли по всяко време.
Възможно ли е да НЕ постигнем споразумение?
Да, възможно е. Има случаи, при които не се постига споразумение, но страните успяват да подобрят комуникацията помежду си и да разрешат спора извън процедурата.
Какви са правните последици от споразумението, постигнато в медиация?
Споразумението има силата на договор между страните. При спазване на определените в закона условия, може да му се придаде изпълнителна сила и да подлежи на принудително изпълнение.