Едно малко село в Северна България станало известно с това, че никога нито един от всичките 348 жители не се карали в продължение на 3 години. В селцето царял мир – нямало препирни, не се чували викове, нито имало сбивания. Млади и стари живеели в разбирателство и хармония.
Бързо се разчуло в околните села. Плъзнали слухове и предположения – че вероятно е постигнато чрез страх, чрез някакви особени санкции или че просто всички конфликти се потулват и пазят в тайна. Спекулациите не спирали дълго време и един ден кметът на съседно село – г-н Клюкознаев, неспособен да спре приказките, решил да провери каква е работата. Поискал среща със своя колега-кмет и се явил, зареден с нездравословна доза нетърпение и любопитство, подкрепени с мъничко завист. След като си разменили обичайните поздрави и любезности, минал направо на въпроса, че идва за обмяна на опит…
– Че какъв опит бих могъл да ти предам аз, дето съм на този стол от само 3 години. Та ти си кмет вече 3-ти мандат!
– Бай Данко, – започнал Клюкознаев – преди да заемеш поста никой с никого не се разбираше тука. Половината жителки не излизаха денем, за да не се засекат със съседките си, с които постоянно се одумваха. В кръчмата се правеше ремонт всяка седмица заради честите сбивания. А събирания, сватби и тържества не се честваха, защото млади и стари се изпокарваха и не минаваше без скандали. Идвайки днес, минах през цялото село – в кръчмата мъжете си пийват кротко и си говорят, съседките си подават продукти и цветя от градината през оградите, а мегдана е пълен с млади и стари и се чува само детски смях. Как постигна това? Глоби ли им наложи? В ареста ли ги пращаш или друга реформа направи?
– Няма реформи, нито скрити тайни тук! Стар съм вече да уча новости. Простичко е туй, що правим. Ползваме медиация – с нея си помагаме, за да се разбираме.
– МедиТация ли? Че будисти ли докара в село да ви помиряват? – попитал недоумяващо Клюкознаев.
– Не медитация, а медиация! Туй е нещо, дет’ го има още преди аз да се родя. Ама никой не го ползва. Седи си и си чака времето! Присетих се, че съм го чувал и приложихме 5-те му принципа. Така всичко си потръгна, както го виждаш днес.
– Е, хубаво, ама я ми обясни каква е тая процедура? Доктор ли я прави? Съдия ли? Или палач си довел?
– Ех, бе комши! Нищо не разбираш! Няма такова нещо! Хората я правят – помежду си. Помагат си взаимно!
– Прав си! Не разбирам! Я ми дай пример! Комшийките, дето на улицата не искаха да се виждат, как ги сдобри?
– Лесно! Там проблема бе, че все се одумваха и клюкареха една за друга. Приложихме принципа за поверителност. За отговорник назначихме леля Марийка. Всеки път, като на някоя ѝ се клюкари, отива при Мара. Казват си, каквото имат и им олеква. А пък леля Мара страда от деменция… догде напуснат двора ѝ, тя вече е забравила всичко.
– Брех, че умна работа! Интересно! Ами в кръчмата сбиванията? Там какво стана? – продължи изумен Клюкознаев.
– И там работата беше проста – ползвахме принципа за равнопоставеност. Отговорник за това е Киро – кръчмаря. Той предложи да сложим 2 бъчви за ракия – едната с хубава, а другата – със сок от кисело зеле. А, са се скарали мъжете, а Киро ги обръща на зелева чорба! Хем се кротват, хем изтрезняват!
– Това добре – съгласил се Клюкознаев. – Ами Киро не налитат ли да го бият за тая работа?
– Пробваха в началото, но приложихме принципа на доброволност, с ръководител Радо – месаря. Него го знаеш – с голи ръце поваля 200 кг. прасе преди да го заколи и го носи с една ръка до месарницата. Преместихме го до кръчмата. Само като чуе викове от там и веднага се втурва. И така, хората си знаят – ако посегнат, имат доброволна среща с Радо. Никой не е посмял!
– Ти направо ме изумяваш! – отвърнал невярващо кмета от съседното село. – А другите принципи какви са и кога ги прилагате?
– Останаха безпристрастност и неутралност – за тях отговарям аз! Прилагам ги при сборове, сватби и спречквания между млади и стари. Щом стане спор такъв, аз поемам случая… Не взимам страна и не ме интересува как ще си решат нещата – отнемам им имотите в полза на кметството и нито има за какво да се карат, нито да делят! Проста работа ти казвам!