Категория: Забавно
Малко медиаторски хумор, защото не е добре да възприемаме всичко само сериозно.
Криворазбраната МЕДИАЦИЯ
Едно малко село в Северна България станало известно с това, че никога нито един от всичките 348 жители не се карали в продължение на 3 години. В селцето царял мир – нямало препирни, не се чували викове, нито имало сбивания. Млади и стари живеели в разбирателство и хармония.
Бързо се разчуло в околните села. Плъзнали слухове и предположения – че вероятно е постигнато чрез страх, чрез някакви особени санкции или че просто всички конфликти се потулват и пазят в тайна. Спекулациите не спирали дълго време и един ден кметът на съседно село – г-н Клюкознаев, неспособен да спре приказките, решил да провери каква е работата. Поискал среща със своя колега-кмет и се явил, зареден с нездравословна доза нетърпение и любопитство, подкрепени с мъничко завист. След като си разменили обичайните поздрави и любезности, минал направо на въпроса, че идва за обмяна на опит…
– Че какъв опит бих могъл да ти предам аз, дето съм на този стол от само 3 години. Та ти си кмет вече 3-ти мандат!
– Бай Данко, – започнал Клюкознаев – преди да заемеш поста никой с никого не се разбираше тука. Половината жителки не излизаха денем, за да не се засекат със съседките си, с които постоянно се одумваха. В кръчмата се правеше ремонт всяка седмица заради честите сбивания. А събирания, сватби и тържества не се честваха, защото млади и стари се изпокарваха и не минаваше без скандали. Идвайки днес, минах през цялото село – в кръчмата мъжете си пийват кротко и си говорят, съседките си подават продукти и цветя от градината през оградите, а мегдана е пълен с млади и стари и се чува само детски смях. Как постигна това? Глоби ли им наложи? В ареста ли ги пращаш или друга реформа направи?
– Няма реформи, нито скрити тайни тук! Стар съм вече да уча новости. Простичко е туй, що правим. Ползваме медиация – с нея си помагаме, за да се разбираме.
– МедиТация ли? Че будисти ли докара в село да ви помиряват? – попитал недоумяващо Клюкознаев.
– Не медитация, а медиация! Туй е нещо, дет’ го има още преди аз да се родя. Ама никой не го ползва. Седи си и си чака времето! Присетих се, че съм го чувал и приложихме 5-те му принципа. Така всичко си потръгна, както го виждаш днес.
– Е, хубаво, ама я ми обясни каква е тая процедура? Доктор ли я прави? Съдия ли? Или палач си довел?
– Ех, бе комши! Нищо не разбираш! Няма такова нещо! Хората я правят – помежду си. Помагат си взаимно!
– Прав си! Не разбирам! Я ми дай пример! Комшийките, дето на улицата не искаха да се виждат, как ги сдобри?
– Лесно! Там проблема бе, че все се одумваха и клюкареха една за друга. Приложихме принципа за поверителност. За отговорник назначихме леля Марийка. Всеки път, като на някоя ѝ се клюкари, отива при Мара. Казват си, каквото имат и им олеква. А пък леля Мара страда от деменция… догде напуснат двора ѝ, тя вече е забравила всичко.
– Брех, че умна работа! Интересно! Ами в кръчмата сбиванията? Там какво стана? – продължи изумен Клюкознаев.
– И там работата беше проста – ползвахме принципа за равнопоставеност. Отговорник за това е Киро – кръчмаря. Той предложи да сложим 2 бъчви за ракия – едната с хубава, а другата – със сок от кисело зеле. А, са се скарали мъжете, а Киро ги обръща на зелева чорба! Хем се кротват, хем изтрезняват!
– Това добре – съгласил се Клюкознаев. – Ами Киро не налитат ли да го бият за тая работа?
– Пробваха в началото, но приложихме принципа на доброволност, с ръководител Радо – месаря. Него го знаеш – с голи ръце поваля 200 кг. прасе преди да го заколи и го носи с една ръка до месарницата. Преместихме го до кръчмата. Само като чуе викове от там и веднага се втурва. И така, хората си знаят – ако посегнат, имат доброволна среща с Радо. Никой не е посмял!
– Ти направо ме изумяваш! – отвърнал невярващо кмета от съседното село. – А другите принципи какви са и кога ги прилагате?
– Останаха безпристрастност и неутралност – за тях отговарям аз! Прилагам ги при сборове, сватби и спречквания между млади и стари. Щом стане спор такъв, аз поемам случая… Не взимам страна и не ме интересува как ще си решат нещата – отнемам им имотите в полза на кметството и нито има за какво да се карат, нито да делят! Проста работа ти казвам!
КРАЙ!
Препращане към медиация
В деня, в който заслужих сертификата си за медиатор, моите обучители от Сдружение „Споразумения“ предизвикаха цялата група да направим нещо креативно и различно по предварително зададена тема. Моята тема беше „Препращане към медиация“. И тъй като това, което умея най-добре е да боравя с думите, но исках и да внеса малко хумор. Така се появи историята, която ще споделя тук с вас…
В Районния съд на гр. Медиатория пристигнало дело за развод. На случаен принцип се паднало на съдия Минка Немисезанимавова. Тя била голям привърженик на методите на медиацията и още щом видяла исковата молба, решила, че тези двамата „вече-не-толкова влюбени“ трябва да ги напъти да опитат тази толкова романтична и спестяваща съдебни разноски процедура. Противно на името си, съдийката била много работна и още повече – емоционална, що се отнася до семейното право. Та запретнала ръкавите на съдийската роба и написала разпореждане да се изпрати на страните съобщение за насрочване на делото, но в него подробно и с ГОЛЕМИ, ЧЕРВЕНИ, УДЕБЕЛЕНИ, ПОДЧЕРТАНИ и с по-красив шрифт букви, да им се посочи възможността и ползите от медиацията. Очаквала те да се отзоват и да поискат отлагане. Уви… нищо не последвало!
Три дни преди първото заседание по делото съдия Немисезанимавова готвила доклада си, в който включила всички предимства на процедурата. Отнело ѝ само някакви си 37 минути да го прочете на страните. А те, щат-нещат, слушат. Смеят ли да възразят?!? Едва поела дъх съдията, че да запита страните, ще опитат ли медиация. Жената се престрашила:
– Г-жо Съдия, аз с тоз’ чукундур хич не мога вече да говоря! Ама кат’ трябва, ши ида!
Мъжът се включил и той:
– Ама да ми речите отново, що е туй нещо – яде ли се, пий ли се? Пари ши даваме ли ощи?
Поела дълбоко дъх нашата съдийка, борбена и непоклатима. Преброила до 10 и обратно и отвърнала (извън протокола):
– Бай Начо, виж сега, аз що можах ви обясних. Сега ще ви изпратя на информационна среща с медиатор от съдебния център. Там ще ви обяснят всичко и на всички ваши въпроси ще отговорят.
Ударило съдийското чукче и туй-то! На информационната среща Пена имала само едно питане: „Аз там от този ще мога ли да се отърва?“ Медиаторът прехапал език почти до кръв и с всичкия професионализъм, присъщ на тези героични личности, отговорил:
– От Вас зависи дали и какво споразумение ще постигнете, но медиацията не прегражда възможността да продължите съдебния процес.
– Туй „ДА“ ли значи?
– Може и така да го приемете, но знайте, че процедурата може да направи пътя Ви към това по-лек и безпрепятствен. Поне опитайте!
Това за Пена било достатъчно. Убедена била да опита! Бай Начо, обаче, бил „друга бира“, както се казва. Силни мотиватори трябвали, за да го убедят! Медиаторът му говорил с думи народни, на неговия език, ясно, кратко, откровено. Накрая Начо попитал кратко:
– Ами ще ядем ли там като отидем?
С повторно прехапан език медиаторът отговорил:
– Ще има, бай Начо, ще има!
– А ракийка има ли?
– Е, как, бе бай Начо, може ли така? Не бива – ни преди, ни по време! Сериозна процедура е това, ама ще ви помогнат с Пена да се разберете!
– А след това от моята ракийка може ли с баджанака да пийнем?
– След това може!
– Е, щом е тъй ще ида! Ама аз си искам двете бурета с вино на мене да си останат и едното прасе сме се разбрали с комшията по Коледа да си го разделим!
– Това там с Пена ще го уговорите – пояснил медиаторът. – Може всичко да си кажеш, ще те чуят и ще те разберат!
Заявление им казал къде да отидат да попълнят. Разяснения по него на Начо трябвали само по 5 от 7-те точки, но с усилията на всички професионалисти в Центъра, и това препятствие било преодоляно.
Останало да изберат медиатор, с който да работят и да се насрочи дата и час. Мислите, че лесно е минало това ли? Лъжете се като политик в предизборна кампания!
Медиатор Пена си избрала по строг критерий: Да не прилича по нищо на Начо. Последният, от своя страна, искал да знае медиаторът от ракия и вино домашно разбира ли, с комшията си дали е в добри отношения и прасе колел ли е някога. Учудващо, но се намерил един медиатор, който отговаря на всички изисквания!
И така, на първата обща среща медиаторът открил процедурата. Всичко потръгнало гладко като стара баба по хлъзгав лед. И ето моментът, в който всеки медиатор запитва страните:
– Какво ви доведе тук днес?
И какво му отговорили нашите информирани развеждащи се, ще попитате:
– Ми, не знаем! Съдията ни изпрати!