Медиацията, също като много други законово регулирани дейности, има своите ПРИНЦИПИ. При нея, обаче, те не са някаква абстракция или общи понятия. Те са основополагащи за успеха и законосъобразността на процедурата. Спазването им е гаранция за правилното провеждане и напредъка по пътя към споразумението. Ето повече за всеки от тях…
- Доброволност – Първият принцип на медиацията е закрепен в чл. 5 от Закона за медиацията (ЗМ). Той гласи, че страните участват в процедурата по своя воля и могат да се оттеглят от нея по всяко време.
Това означава, че медиаторът следва да получи изрично съгласие от всяка от страните, че те желаят да участват. Този принцип също им дава правото да прекратят едностранно процедурата, независимо на какъв етап се намира тя и какви са причините, които стоят зад тяхното изявление.
2. Равнопоставеност – Същият чл. 5 от ЗМ, казва, че страните имат равна възможност за участие в процедурата. С други думи, това ще рече, че медиаторът дава думата и на двамата, следи да обърне еднакво внимание и да осигури равно време на всеки да се изкаже. Всеки от тях има еднакви права на участие, изказване, изслушване, разбиране и пр.
3. Поверителност – Това е изключително важен и силен принцип на медиацията. Той ѝ дава предимство като извънсъдебен способ за решаване на спорове, в сравнение със съдебното производство. Скрепен е в чл. 7 от ЗМ и бива два вида:
* Външна поверителност – Отнася се до медиатора и останалите участници в процедурата. По своята същност представлява задължение за пазене в тайна на документи и обстоятелства, станали известни при провеждането на процедурата. Това задължение се скрепя и с подписване на декларация за конфиденциалност от всеки участник. Може да бъде нарушено само при изрично съгласие на страните. Гаранция за него е още забраната медиаторът да бъде призоваван като свидетел за обстоятелства, поверени му в медиацията и във връзка с предмета на спора (освен със съгласието на страната, която ги е доверила). В медиацията не се водят протоколи, а записки и бележки от процедурата се унищожават след приключването ѝ.
* Вътрешна поверителност – Тя е във връзка с индивидуалните срещи на медиатора с всяка от страните. Той няма право да разкрива факти, изявления, предложения, предположения и други на другата страна, без съгласието на този, който ги е доверил.
Важно! Има няколко изключения, при които законът допуска нарушаване на принципа на поверителност:
- Ако това е необходимо за нуждите на наказателния процес (т.е. налице е престъпление) или е свързано със защита на обществен интерес.
- Ако това е нужно, за да се осигурят интересите на децата, както и да се предотврати физическо или психическо посегателство над определено лице.
- Когато разкриването съдържанието на постигнатото в медиацията споразумение, е необходимо за неговото прилагане и изпълнение.
4. Неутралност – Това е задължение на медиатора да не взима страна и да остане обективен по отношение на тях и спора им. Той не им дава правни съвети, не е съдия и не налага им решение. Като трето за спора спора лице, той им осигурява благоприятна и предразполагаща обстановка, в която да подобрят комуникацията си и да постигнат споразумение. Съобразява се с всеки от тях и проявява уважение към тяхното мнение и искания.
5. Безпристрастност – Състои се в незаинтересованост на медиатора от изхода на спора, а също и в задължението му да разкрие обстоятелства, които да представляват конфликт на интереси. Като такива се приемат: роднински връзки с някоя от страните; служебни отношения; наличие на пряк или непряк финансов интерес във връзка със спора; ако медиаторът е действал в друго свое качество за някоя от страните (бизнес партньор, адвокат и др.). При наличие на някои от тези или други обстоятелства, медиаторът е длъжен да уведоми за това и двете страни и да си направи отвод, освен ако те не се съгласят да продължат процедурата въпреки тях. За да запази безпристрастност, медиаторът трябва да избягва поведение, показващо симпатия или антипатия към някоя от страните, да не проявява предразсъдъци и пристрастия.
